Първо искам да започна с..
Умберто Еко:
Грешно е интелектуалецът да бъде употребяван като оракул, неговото първо задължение е да каже "Аз знам, че нищо не знам", смята Умберто Еко. Според него ролята на интелектуалците не е да решават кризи, а да ги предизвикват, да оказват влияние върху обществото, и то в продължителен период от време. "Аристотел и до днес има много силно влияние върху нас, въпреки че прижив[link към статията: тук]е никой не му е обръщал внимание", добави Еко. Според Умберто Еко вече съществува конфликт между Европа и САЩ - достатъчно е да се види връзката между еврото и долара. Това е един икономически конфликт. Не е нужно да виждаме конфликта само като военен, смята ученият. "Дълбоко вярвам, че има европейска идентичност. Проблемът е свързан по-скоро с американската култура, защото тази страна в момента се премества от Запад на Изток, към Ориента", каза Еко. По думите му Америка в момента е на път да стане азиатска страна, като всички нейни интереси ще се преместят от Атлантика към Пасифика. "Нейната култура все повече се доближава до азиатската, въпреки че нейните корени са свързани с европейската култура". Умберто Еко е убеден, че Европа ще остане мястото, в което се поддържа западната културна традиция, въпреки че след 10 години Европа ще бъде "един много изпъстрен континент". От историята се знае, че България е на кръстопът между византийския и западния свят, в този смисъл България е един европейски знак, смята Еко. По думите му България се характеризира с много активна емиграция навън: "Фактът, че емигрантът-интелектуалец се интегрира толкова добре в европейския интелектуален живот, показва че той произлиза от средище на висока духовна култура". Според Умберто Еко човек има нужда от няколко години, за да отговори истински на добрите въпроси: "Бърз отговор се дава само на глупавите въпроси", добави той.
Не че Умберто Еко е недостатъчен, за да даде материал за размисъл, но ми се ще да споделя и гледната точка на..
Пиер Бурдийо:
Затворен в собствения си порядък, с гръб, опрян в ценностите насвободата, безкористието и
справедливостта, принуден от тях да не може да абдикира от специфичния авторитет и отговорност, разменяйки го за неминуемо обезценени блага или временна власт, интелектуалецът утвърждава себе си в борба със специфичните закони на политиката (например т.нар. "реална политика" или доводите на държавата) като защитник на универсални принципи, които всъщност за резултат от универсализирането на специфичните принципи на собствения му универсум.
(пълен текст: "Изобретяването на интелектуалеца", горещо препоръчвам)
Към привършване ще споделя и прочетеното в един блог. Всъщност, това е откъс от откъс, поместен във въпросния блог. Link-ове - след цитата на..
Айн Ранд:

Професионалният интелектуалец е фронтовак в армията, чийто главнокомандващ е философът. Интелектуалецът провежда прилагането на философските принципи във всекидневното поле на човешките начинания. Той определя курса на обществото, като пренася идеите от „кулата от слонова кост” на философа до университетския професор, до писателя, до художника, до вестникаря, до политика, до кинорежисьора, до певицата в нощния клуб, до човека на улицата. Специализираните занятия на интелектуалеца са в сферата на науките, които изучават човека – така наречените „хуманитарни науки” – и тъкмо поради тази причина влиянието му обхваща и всички останали професии.
Пълен фрагмент:
(натисни тук) от книгата на Айн Ранд - "За новия интелектуалец"
Приключвам с link към една статия, озаглавена "Интелектуалецът - излишният човек", в която намирам интересни изказвания. Струва ми се, че има какво да бъде казано. Ако не - поне усетено и помислено.
Туйто. :)
P.S. Успешна сесия! :)
2 коментара:
Петко, благодарности за тези материали. Интересно ми е как ще се получи курсовата ти работа. След като я предадеш, може да направим интелектуален обмен ; )
Иначе изказването на Сашка Васева много ме трогна: "Интелектуалецът е слаба ракия", казва тя, а аз умирам да й се хиля.
: )
А тази статия като цяло е много интересна, особено в края. Който и да е авторът, уважавам неговата пламенност. Браво!
Удоволствието е изцяло мое, Ели. =) Аз ти благодаря, че коментираш. :Р
Иначе името на автора е под заглавието на статията - Иван Славов се казва. Ако имам време, ще му потърся още неща, защото нямам никаква информация за него. =)
А, и.. да, на мен също ми е интересно какво ще се получи от курсовата ми работа. :Р С удоволствие ще обменя материал. :)
Публикуване на коментар