За нещата такива, каквито "трябва да бъдат"

Здравейте, колеги.

Използвам случая, че сесията е вече в разгара си, за да споделя нещо, което прочетох преди малко. Контекстът със сигурност има значение, но то е по-различно от ефекта, който следните няколко реда постигнаха при мен и който, надявам се, ще постигнат при вас (и не търся някакъв конкретен ефект). Става дума за това, че..

"Днес изживяваме твърде характерен момент от това трагично явление (създанията на човека - мое уточнение). Икономиката и техниката - улеснения, рожби на човека, сега са го стегнали в обръча си и заплашват да го задушат. Науките, невероятно разраснати, умножени и тясно специализирани, надхвърлят възприемателната способност на човека, терзаят го и го подтискат, като природни бедствия. Човек е подложен на опасността да стане роб на науките. Учението не е вече otium* или schole**, както някога в Гърция; вече препълва човешкия живот и се разлива извън пределите му. Преобръщането на стойностите, резултат от въставането на човешките творения срещу техния създател вече е много близко - вместо да учим, за да живеем, ще трябва да живеем, за да учим."

* Време, свободно от служебни занимания (лат.). - Б. пр.
** Занимание през свободното време, разискване, изучаване (гр.). - Б. пр.

(За да се придържам към "правилата", все пак ще споделя, че става дума за "Мисията на Библиотекаря" от Хосе Ортега-и-Гасет, В: Есета, Т2, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 1993, 149с.)

Би ми се искало да мога да напиша някакви мъдри слова или поне простички думи, които да останат у вас и вие сами да си родите мъдрите слова™. Само че няма да мога. :)

Пожелавам ви успешна (и до колкото е възможно - приятна) сесия.
Поздрави