Теория на културата - конспект - ТЕКСТОВЕ

*текстовете, които са издирени и сканирани, могат да бъдат изтеглени тук - самото заглавие е линк към архивирания файл.

1. Неокантианство.

Науки за природата и науки за културата. Спорът за метода. (Винделбант и Рикерт).

Винделбант, Вилхелм 2004 История и естествознание, Изд.“Семинар 333”, (http://www.litclub.com/library/fil/windelband/history.html) – със съкращения

Хайрих Рикерт, Наука за културата и наука за природата, гл.IV: “Природа и култура”, прев. Т.Карамелска (в библиотека Културология)

Тодоров, Христо 1996 Очерци по философия на историята, София, УИ “Св.Кл.Охридски”, стр. 82-93.

2. Феноменологични подходи към културата (Хусерл и Шютц).

Интенционалност и конститутивен анализ; естествена нагласа и жизнен свят; науката за жизнения свят (Едмунд Хусерл).

Феноменологията на естествената на нагласа, трите характеристики на естествената нагласа (Алфред Шютц).

Щрьокер, Елизабет Приноси към философията на Хусерл. София, КХ,1999, гл.1,стр. 17-36; гл.5 и 6, стр.101-142.

Бъргър, П. и Т. Лукман Социалното конструиране на реалността. ИК “Критика и хуманизъм”, С.1996. (“Основания на знанието във всекидневния живот”,стр. 33-61)

3. Феноменологични подходи – 2 (Шютц и Арент).

Структури на релевантност и интерпретативни схеми; идеята за „запас от знание”, характеристики на мисленето-както-обикновено; определение за култура (Шютц).

Трудът, произвеждането и действието и условията на човешкото съществуване. Условието множественост. Другостта и различието, езикът и действието (Арент).

Шютц, А. Чужденецът, Лик, С.1999.,стр. 7-21

Бъргър, П. и Т. Лукман Социалното конструиране на реалността. ИК “Критика и хуманизъм”, С.1996. (“Основания на знанието във всекидневния живот”,стр. 33-61).

Арент, Х. Човешката ситуация. ИК “Критика и хуманизъм”, С.1997, стр.31-41; 150-207.

4. Херменевтика

Етимология на понятието „херменевтика”. Формулирането на херменевтичния проблем в началото на Новото време (теологическа и филологическа херменевтика). Понятието „херменевтичен кръг”.

Шлайермахеровият опит за конституиране на разбирането като метод. Психологическата интерпретация: вчувстващо разбиране, конгениалност.

Дилтаевият проект за херменевтично основополагане на науките за духа. Разликата между познанието в естествените науки и познанието в науките за духа, понятието „преживяване”.

Дилтай, В. Възникването на херменевтиката, в: Философия на светогледите, Лик, С. 1998, стр. 119-138

Рикьор, П. От текста към действието, Наука и изкуство, С., 2000, стр. 44-70 (Задачата на херменевтиката: изхождайки от Шлайермахер и Дилтай).

5. Херменевтиката на Гадамер

Реабилитирането на предразсъдъците и традицията, разширяването на понятието „херменевтичен кръг”, разбирането като диалог с текста, като сливане на хоризонтите на два езиково устроени свята.

Гадамер, Х.-Г. Истина и метод, ЕА, Плевен, 1997, стр. 11-16, 241-272, 301-318, 372-392, 400-413

Гадамер, Х.-Г. История и херменевтика, ГАЛ-ИКО, С., 1994, стр. 49-58 (Истината в науките за духа), 203-220 (Универсалността на херменевтическия проблем)

6. Съвременни интерпретативни подходи към културата (Гарфинкъл и Гийрц)

Що е етнометодология? Трите вида етнометодологични експерименти (Гарфинкъл).

Какво е „плътно описание”? Разбирането като диалог между култури. Задачата на разбиращата антропология (Гийрц).

Гарфинкъл, Х. Изследвания по етнометодология. ИК “Критика и хуманизъм”, С.2005. (“Изследвания върху рутинните основания на всекидневните дейности”; “Общоприето знание за социалните структури”, стр. 50-115)

Гийрц, Кл. “Интерпретация на културите”, В: Идеи в културологията, т.1, стр.526-557.

7. Основни понятия от марксизма .

Моделът на базата и надстройката, фалшиво съзнание, критика, идеология и хегемония

Маркс и Енгелс , Немска идеология, в: Избрани произведения, том 2, Партиздат, С., 1984, стр.74-81; 95-109.

Колаковски, Л. Основни направления на марксизма, СОНМ, София 2006, стр.182-215.

Ролан Барт, “Митът днес” – В: Въображението на знака; или В: Нулева степен на почерка/Митологии

(Интернет източници за Грамши – по желание)

http://members.tripod.com/nie_monthly/nie1_02/debenua.htm

http://en.wikipedia.org/wiki/Antonio_Gramsci

8. Нео-марксизъм (Франкфуртска школа).

Що е критическа социална теория? Критика на модерността. Проектът на Просвещението. Критика на масовата култура.

Хоркхаймер, М., Адорно, Т. “Одисей или Мит и Просвещение”, Диалектика на Просвещението, С. Изд. Гал-Ико, 1999, стр.65-105.

Хабермас, Ю. “Послеслов към изданието от 1986г.”, пак там, стр.313-332.

Хабермас, Ю. „Преплитане на мит и Просвещение: Хоркхаймер и Адорно”, Философският дискурс на модерността (Дванадесет лекции), Плевен, Евразия Абагар, 1999, стр.119-144.

Бенямин, В. Относно понятието за история, 1939 – В: Художествена мисъл и културно самосъзнание, Наука и изкуство, С., 1989; също в: Озарения, Критика и хуманизъм, С., 2000, 239-249

Бенямин, В. „Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост”, - В: Художествена мисъл и културно самосъзнание. С.1989. стр.338-365.

9. Британски културологични изследвания

Саймън Дюринг, “Кратка история на британските културологични изследвания” (1996 г.) - от http://valentina.gueorguieva.googlepages.com/home

Материалите от Стюарт Хол и Дик Хебдидж (от страницата на курса)

10. Моделът на знака от лингвистиката до социалната антропология. Структурализмът на Клод-Леви Строс

Що е знак? Типове връзка между означаемо и означаващо. Конвенционално и диференциално означаване. Бинарни опозиции и структура. Структурален анализ на мита.

Леви-Строс, Кл. “Структурният анализ в лингвистиката и антропологията”, В:Структура на мита, изд. София – С.А. , 49-71.

Леви-Строс, Кл. Структурална антропология II.С.1995, стр. 202-227. (Митът за Асдивал)

Рикьор, П. “Текстът и структуралното обяснение”, В: От текста към действието. Т.2, С.2000, стр.98-112.

11. От структурализъм към пост-структурализъм

Що е дискурс? Дискурс и власт. Смъртта на автора и множенето на прочитите. Деконструкцията.

Дерида, Ж., “Структурата, знакът и играта в дискурса на хуманитарните науки”, В: Социологически проблеми, 1994, бр.1, стр.61-72.

Дерида, Ж. „Писмо до един японски приятел”, В: Литературен вестник, бр. 2-8.07.1997

Дерида, Ж. „Аптеката на Платон”, в: Език и литература, бр.5-6, 1996г.

Ролан Барт, “Смъртта на автора” (http://www.litclub.com/library/kritika/bart/dead.html)

Саид, Ед. Ориентализмът, С. “Кралица Маб”, 1999, стр. 6-38.

12. Постмодернизъм

Лиотар, Ж.-Ф. Постмодерната ситуация, Наука и изкуство, С., 1996, стр. 39-61, 87-92. (също от http://www.litclub.com/library/kritika/lyotard/postmoderne/index.htm)

Рорти, Р. Случайност, ирония, солидарност. С., Критика и Хуманизъм, 1998, стр.19-47.

Featherstone, Mike (1991) “Modern and Postmodern: Definitions and Interpretations”, Consumer Culture and Postmodernism, London, Sage Publications, pp. 1-12 (по желание)