Свободен вестник

"Свободен вестник" бр.1/2009

Това е първият брой на новия университетски вестник. Той се прави за студенти само от студенти, няма цензура, никой не ни надзирава и не ни организира. Идеята е да съберем хора от всички факултети, които имат какво да кажат и могат да го кажат добре или просто искат да ни снабдяват с информация. Все още концепцията за следващия брой на вестника и за списанието, което ще го следва, се офармят, но няма ограничения нито в темите, нито в стиловете.

Ако искате да участвате, свържете се с нас. Повече информация може да получите и от нашия блог.


От редакцията.


e-mail: svoboden.vestnik@gimail.com
блог: svobodenvestnik.blogspot.com

Относно Интелектуалеца

Тъй като сега си пиша курсовата работа по Културологични изследвания.. при Попов, чета, попадам на (и ми попадат) текстове, които искам да споделя. Надявам се повече хора да ги видят.


Първо искам да започна с..
Умберто Еко:

Грешно е интелектуалецът да бъде употребяван като оракул, неговото първо задължение е да каже "Аз знам, че нищо не знам", смята Умберто Еко. Според него ролята на интелектуалците не е да решават кризи, а да ги предизвикват, да оказват влияние върху обществото, и то в продължителен период от време. "Аристотел и до днес има много силно влияние върху нас, въпреки че приживе никой не му е обръщал внимание", добави Еко. Според Умберто Еко вече съществува конфликт между Европа и САЩ - достатъчно е да се види връзката между еврото и долара. Това е един икономически конфликт. Не е нужно да виждаме конфликта само като военен, смята ученият. "Дълбоко вярвам, че има европейска идентичност. Проблемът е свързан по-скоро с американската култура, защото тази страна в момента се премества от Запад на Изток, към Ориента", каза Еко. По думите му Америка в момента е на път да стане азиатска страна, като всички нейни интереси ще се преместят от Атлантика към Пасифика. "Нейната култура все повече се доближава до азиатската, въпреки че нейните корени са свързани с европейската култура". Умберто Еко е убеден, че Европа ще остане мястото, в което се поддържа западната културна традиция, въпреки че след 10 години Европа ще бъде "един много изпъстрен континент". От историята се знае, че България е на кръстопът между византийския и западния свят, в този смисъл България е един европейски знак, смята Еко. По думите му България се характеризира с много активна емиграция навън: "Фактът, че емигрантът-интелектуалец се интегрира толкова добре в европейския интелектуален живот, показва че той произлиза от средище на висока духовна култура". Според Умберто Еко човек има нужда от няколко години, за да отговори истински на добрите въпроси: "Бърз отговор се дава само на глупавите въпроси", добави той.

[link към статията: тук]

Не че Умберто Еко е недостатъчен, за да даде материал за размисъл, но ми се ще да споделя и гледната точка на..

Пиер Бурдийо:

Затворен в собствения си порядък, с гръб, опрян в ценностите на свободата, безкористието и
справедливостта, принуден от тях да не може да абдикира от специфичния авторитет и отговорност, разменяйки го за неминуемо обезценени блага или временна власт, интелектуалецът утвърждава себе си в борба със специфичните закони на политиката (например т.нар. "реална политика" или доводите на държавата) като защитник на универсални принципи, които всъщност за резултат от универсализирането на специфичните принципи на собствения му универсум.

(пълен текст: "Изобретяването на интелектуалеца", горещо препоръчвам)

Към привършване ще споделя и прочетеното в един блог. Всъщност, това е откъс от откъс, поместен във въпросния блог. Link-ове - след цитата на..

Айн Ранд:

Професионалният интелектуалец е фронтовак в армията, чийто главнокомандващ е философът. Интелектуалецът провежда прилагането на философските принципи във всекидневното поле на човешките начинания. Той определя курса на обществото, като пренася идеите от „кулата от слонова кост” на философа до университетския професор, до писателя, до художника, до вестникаря, до политика, до кинорежисьора, до певицата в нощния клуб, до човека на улицата. Специализираните занятия на интелектуалеца са в сферата на науките, които изучават човека – така наречените „хуманитарни науки” – и тъкмо поради тази причина влиянието му обхваща и всички останали професии.

Пълен фрагмент:
(натисни тук) от книгата на Айн Ранд - "За новия интелектуалец"


Приключвам с link към една статия, озаглавена "Интелектуалецът - излишният човек", в която намирам интересни изказвания. Струва ми се, че има какво да бъде казано. Ако не - поне усетено и помислено.

Туйто. :)

P.S. Успешна сесия! :)

Антична култура

От тук може да изтеглите текста на Франсоа Шаму "Гръцката цивилизация":
1 [link] 2 [link] 3 [link] 4 [link] 5 [link] 6 [link]
7 [link] 8 [link] 9 [link] 10 [link] 11 [link] 12 [link]


Това е сайтът на Катедра класическа филология, където доц. Герджикова е качила презентациите, с които можем да се подготвяме за изпита.
http://kkf.proclassics.org/Antichna cultura.php

За нещата такива, каквито "трябва да бъдат"

Здравейте, колеги.

Използвам случая, че сесията е вече в разгара си, за да споделя нещо, което прочетох преди малко. Контекстът със сигурност има значение, но то е по-различно от ефекта, който следните няколко реда постигнаха при мен и който, надявам се, ще постигнат при вас (и не търся някакъв конкретен ефект). Става дума за това, че..

"Днес изживяваме твърде характерен момент от това трагично явление (създанията на човека - мое уточнение). Икономиката и техниката - улеснения, рожби на човека, сега са го стегнали в обръча си и заплашват да го задушат. Науките, невероятно разраснати, умножени и тясно специализирани, надхвърлят възприемателната способност на човека, терзаят го и го подтискат, като природни бедствия. Човек е подложен на опасността да стане роб на науките. Учението не е вече otium* или schole**, както някога в Гърция; вече препълва човешкия живот и се разлива извън пределите му. Преобръщането на стойностите, резултат от въставането на човешките творения срещу техния създател вече е много близко - вместо да учим, за да живеем, ще трябва да живеем, за да учим."

* Време, свободно от служебни занимания (лат.). - Б. пр.
** Занимание през свободното време, разискване, изучаване (гр.). - Б. пр.

(За да се придържам към "правилата", все пак ще споделя, че става дума за "Мисията на Библиотекаря" от Хосе Ортега-и-Гасет, В: Есета, Т2, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 1993, 149с.)

Би ми се искало да мога да напиша някакви мъдри слова или поне простички думи, които да останат у вас и вие сами да си родите мъдрите слова™. Само че няма да мога. :)

Пожелавам ви успешна (и до колкото е възможно - приятна) сесия.
Поздрави

Социологическо изследване

Здравейте колеги,

Университетският център за социологически изследвания провежда
социологическо проучване на състоянието и качеството на научната,
образователната и културната дейност в Софийски университет “Св.
Климент Охридски”.

Изследването включва анкетиране на студенти, преподаватели и
служители.

Молим за Вашето съдействие и добросъвестно отношение при
попълване на анкетната карта за студенти, която се намира на следния
Интернет адрес:

http://forum.uni-sofia.bg/sociologysurvey/survey.php?sid=94

Попълването на анкетната карта ще Ви отнеме не повече от 10
минути.

Нека всеки даде своя принос за бъдещето на преподавателската
дейност на нашия университет и обслужването на студентите от самото
учебно заведение и като цяло всичко е в помощ на студентите!
Нека дадем своя глас за нашето бъдеще.
Благодаря на всички гласували!

Теория на културата - конспект - ТЕКСТОВЕ

*текстовете, които са издирени и сканирани, могат да бъдат изтеглени тук - самото заглавие е линк към архивирания файл.

1. Неокантианство.

Науки за природата и науки за културата. Спорът за метода. (Винделбант и Рикерт).

Винделбант, Вилхелм 2004 История и естествознание, Изд.“Семинар 333”, (http://www.litclub.com/library/fil/windelband/history.html) – със съкращения

Хайрих Рикерт, Наука за културата и наука за природата, гл.IV: “Природа и култура”, прев. Т.Карамелска (в библиотека Културология)

Тодоров, Христо 1996 Очерци по философия на историята, София, УИ “Св.Кл.Охридски”, стр. 82-93.

2. Феноменологични подходи към културата (Хусерл и Шютц).

Интенционалност и конститутивен анализ; естествена нагласа и жизнен свят; науката за жизнения свят (Едмунд Хусерл).

Феноменологията на естествената на нагласа, трите характеристики на естествената нагласа (Алфред Шютц).

Щрьокер, Елизабет Приноси към философията на Хусерл. София, КХ,1999, гл.1,стр. 17-36; гл.5 и 6, стр.101-142.

Бъргър, П. и Т. Лукман Социалното конструиране на реалността. ИК “Критика и хуманизъм”, С.1996. (“Основания на знанието във всекидневния живот”,стр. 33-61)

3. Феноменологични подходи – 2 (Шютц и Арент).

Структури на релевантност и интерпретативни схеми; идеята за „запас от знание”, характеристики на мисленето-както-обикновено; определение за култура (Шютц).

Трудът, произвеждането и действието и условията на човешкото съществуване. Условието множественост. Другостта и различието, езикът и действието (Арент).

Шютц, А. Чужденецът, Лик, С.1999.,стр. 7-21

Бъргър, П. и Т. Лукман Социалното конструиране на реалността. ИК “Критика и хуманизъм”, С.1996. (“Основания на знанието във всекидневния живот”,стр. 33-61).

Арент, Х. Човешката ситуация. ИК “Критика и хуманизъм”, С.1997, стр.31-41; 150-207.

4. Херменевтика

Етимология на понятието „херменевтика”. Формулирането на херменевтичния проблем в началото на Новото време (теологическа и филологическа херменевтика). Понятието „херменевтичен кръг”.

Шлайермахеровият опит за конституиране на разбирането като метод. Психологическата интерпретация: вчувстващо разбиране, конгениалност.

Дилтаевият проект за херменевтично основополагане на науките за духа. Разликата между познанието в естествените науки и познанието в науките за духа, понятието „преживяване”.

Дилтай, В. Възникването на херменевтиката, в: Философия на светогледите, Лик, С. 1998, стр. 119-138

Рикьор, П. От текста към действието, Наука и изкуство, С., 2000, стр. 44-70 (Задачата на херменевтиката: изхождайки от Шлайермахер и Дилтай).

5. Херменевтиката на Гадамер

Реабилитирането на предразсъдъците и традицията, разширяването на понятието „херменевтичен кръг”, разбирането като диалог с текста, като сливане на хоризонтите на два езиково устроени свята.

Гадамер, Х.-Г. Истина и метод, ЕА, Плевен, 1997, стр. 11-16, 241-272, 301-318, 372-392, 400-413

Гадамер, Х.-Г. История и херменевтика, ГАЛ-ИКО, С., 1994, стр. 49-58 (Истината в науките за духа), 203-220 (Универсалността на херменевтическия проблем)

6. Съвременни интерпретативни подходи към културата (Гарфинкъл и Гийрц)

Що е етнометодология? Трите вида етнометодологични експерименти (Гарфинкъл).

Какво е „плътно описание”? Разбирането като диалог между култури. Задачата на разбиращата антропология (Гийрц).

Гарфинкъл, Х. Изследвания по етнометодология. ИК “Критика и хуманизъм”, С.2005. (“Изследвания върху рутинните основания на всекидневните дейности”; “Общоприето знание за социалните структури”, стр. 50-115)

Гийрц, Кл. “Интерпретация на културите”, В: Идеи в културологията, т.1, стр.526-557.

7. Основни понятия от марксизма .

Моделът на базата и надстройката, фалшиво съзнание, критика, идеология и хегемония

Маркс и Енгелс , Немска идеология, в: Избрани произведения, том 2, Партиздат, С., 1984, стр.74-81; 95-109.

Колаковски, Л. Основни направления на марксизма, СОНМ, София 2006, стр.182-215.

Ролан Барт, “Митът днес” – В: Въображението на знака; или В: Нулева степен на почерка/Митологии

(Интернет източници за Грамши – по желание)

http://members.tripod.com/nie_monthly/nie1_02/debenua.htm

http://en.wikipedia.org/wiki/Antonio_Gramsci

8. Нео-марксизъм (Франкфуртска школа).

Що е критическа социална теория? Критика на модерността. Проектът на Просвещението. Критика на масовата култура.

Хоркхаймер, М., Адорно, Т. “Одисей или Мит и Просвещение”, Диалектика на Просвещението, С. Изд. Гал-Ико, 1999, стр.65-105.

Хабермас, Ю. “Послеслов към изданието от 1986г.”, пак там, стр.313-332.

Хабермас, Ю. „Преплитане на мит и Просвещение: Хоркхаймер и Адорно”, Философският дискурс на модерността (Дванадесет лекции), Плевен, Евразия Абагар, 1999, стр.119-144.

Бенямин, В. Относно понятието за история, 1939 – В: Художествена мисъл и културно самосъзнание, Наука и изкуство, С., 1989; също в: Озарения, Критика и хуманизъм, С., 2000, 239-249

Бенямин, В. „Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост”, - В: Художествена мисъл и културно самосъзнание. С.1989. стр.338-365.

9. Британски културологични изследвания

Саймън Дюринг, “Кратка история на британските културологични изследвания” (1996 г.) - от http://valentina.gueorguieva.googlepages.com/home

Материалите от Стюарт Хол и Дик Хебдидж (от страницата на курса)

10. Моделът на знака от лингвистиката до социалната антропология. Структурализмът на Клод-Леви Строс

Що е знак? Типове връзка между означаемо и означаващо. Конвенционално и диференциално означаване. Бинарни опозиции и структура. Структурален анализ на мита.

Леви-Строс, Кл. “Структурният анализ в лингвистиката и антропологията”, В:Структура на мита, изд. София – С.А. , 49-71.

Леви-Строс, Кл. Структурална антропология II.С.1995, стр. 202-227. (Митът за Асдивал)

Рикьор, П. “Текстът и структуралното обяснение”, В: От текста към действието. Т.2, С.2000, стр.98-112.

11. От структурализъм към пост-структурализъм

Що е дискурс? Дискурс и власт. Смъртта на автора и множенето на прочитите. Деконструкцията.

Дерида, Ж., “Структурата, знакът и играта в дискурса на хуманитарните науки”, В: Социологически проблеми, 1994, бр.1, стр.61-72.

Дерида, Ж. „Писмо до един японски приятел”, В: Литературен вестник, бр. 2-8.07.1997

Дерида, Ж. „Аптеката на Платон”, в: Език и литература, бр.5-6, 1996г.

Ролан Барт, “Смъртта на автора” (http://www.litclub.com/library/kritika/bart/dead.html)

Саид, Ед. Ориентализмът, С. “Кралица Маб”, 1999, стр. 6-38.

12. Постмодернизъм

Лиотар, Ж.-Ф. Постмодерната ситуация, Наука и изкуство, С., 1996, стр. 39-61, 87-92. (също от http://www.litclub.com/library/kritika/lyotard/postmoderne/index.htm)

Рорти, Р. Случайност, ирония, солидарност. С., Критика и Хуманизъм, 1998, стр.19-47.

Featherstone, Mike (1991) “Modern and Postmodern: Definitions and Interpretations”, Consumer Culture and Postmodernism, London, Sage Publications, pp. 1-12 (по желание)